Души двулични пътя ни пресичат,

снегът дори не ги изчиства.

Безмълвни те край теб минават

и своята ненавист не прикриват.

Не сторил никому вреда,

нанизват те на злобата си безпощадно,

на копието нарцистично те развяват.

Душите дребни дните ни изпълват

и ни омърсяват.

Ти мислиш си, че си ги загърбил,

че в миналото си далеч си ги изгубил,

но нови те налитат в настоящето

още по-отхвърлящи

и още по-неочовечени.

Едничък избор искаш да направиш,

единствено самотен да се свиеш

в доспехите на своето смирение и

да съхраниш душата си от хорското презрение.