Копчета цял ден ми падат от дрехите,

първо едното напусна палтото,

и едва го видяло, само час не изтекъл,

от дънките скочи и другото.

Копче оранжево, копче метално,

скачат и бягат, къде, изобщо не знаят.

Защо така напускат ме те

без дума и без предупреждение,

не мисля да питам,

но започна да ме гложди съмнение,

че тези копчета палави,

в зимната вечер опитват се,

да ме оставят без дрехи.

А може би просто без мисъл

решили са нов път да поемат,

по друми неизвестни

за приключения интересни.

Но как ще пътува копчето без своята дреха?

Не мисли то как забързани хора

на пътя ще сритат душата му волна,

и как с метлата си някоя лелка,

ще набута красотата му под някоя пейка …

Върнете се копченца на моята дреха,

по света заедно ведро да крачим,

край сгради красиви да преминаваме

и на усмивки човешки да се порадваме.