Голям глад ме гони днеска …

изричам аз загледана в прехвърчащия сняг.

А Мони, гледайки в дисплея:

Защооо? – ме пита с нисък глас.

Откъде да знам – в ответ простенвам –

цял ден ям и все чувствам глад.

То ябълки минаха ми през корема,

То боб чорба и салата във Арбат.

Храната искам да не ми е едничка мисъл,

а само средство за живота в този час,

но в дни като днешната ми сряда

ми основна цел и мисъл от която страдам аз.

Кога ще се преборя с тленните желания

и храната няма да превръщам в култ,

едва ли тази мисъл е съдбовна, но често идва ми на ум.