В сутрешния скреж котанка мила
през дървените двери мина –
мърка, гали се, умилква,
нарекох я Богданка дивна.
Обича сладката муцунка
на чардака слънчеви лъчи да сбира.
Гълчи я мама Кичка:
-Богданке, не лежи,
бързо мишчица ми улови!
Не ще да чуе котанката Богданка
словата майчини сега.
Снагата котешка изпъва
и се радва на зимна топлина.