Богданка

В сутрешния скреж котанка мила

през дървените двери мина –

мърка, гали се, умилква,

нарекох я Богданка дивна.

Обича сладката муцунка

на чардака слънчеви лъчи да сбира.

Гълчи я мама Кичка:

-Богданке, не лежи,

бързо мишчица ми улови!

Не ще да чуе котанката Богданка

словата майчини сега.

Снагата котешка изпъва

и се радва на зимна топлина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *