Когато бях малко дете,

преди да заспя,

обичах да чопля със пръчица

в стената.

Рисувах на нея аз къщички,

дървета, коне,

опашати момиченца

с тригълни роклички

и други картини

родени на малкото момиченце в главата.

Преглеждаше мама при лягане 

детските ръце,

Но винаги те празни бяха.

А сутрин, когато тя будеше 

свойто дете, 

откриваше, 

на стената нова картина да чака.

Незнайно как синеокото русо момиченце

намираше нов инструмент за 

изкуството свое,

но дълго то имаше свое поле

да рисува сънищата свои.

Годините минаха, 

рисунките детски върху стените

ги няма. 

Детето своята клечица смени

с четки, шпакли и бои,

и да, то върху платната твори,

но и стените все още са 

му страст голяма.