Всяка зима събирам пепелта от печката. Тя обикновено съдържа около 30 елемента, които са полезни за растенията. Главните от тях са: калий (около 10%), калций, фосфор, магнезий, желязо, сяра и др. Макар и в малки количества в растителната пепел има и микроелементи, като бор, манган и др. В различни статии съм чела, че когато използваме дървесна пепел, променяме почвата от киселинна в алкална. Това й действие ни помага при отглеждане на растения, които предпочитат алкална почва.

Когато садя картофи, слагам по една шепа пепел до всеки картоф и след това го заривам. Когато поникнат картофите, пудря листата им отдолу и отгоре против колорадски бръмбар (добре е сутрин по време на росата, за да полепне пепелта). По същия начин напудрям зелето срещу белокрилка и голите охлюви. За целта съм си направила „пудриера“ от бутилка от прясно мляко – капачката е широка и с дрелка съм си пробила дупки с ф5 – поставям бутилката с гърлото нагоре под листа, стискам и листът обилно се напудря. На снимката се виждат богато напудрените картофи.

Но полезните й свойства не спират до тук. В миналото, когато не е имало препарати за миене, дървесната пепел е използвана за измиване на загорели и засъхнали съдове. За целта през сито се пресява, за да се отстранят неизгорелите въглени и въгленчета. С навлажнено парче плат се взема от пепелта и се измива съдът. Прави впечатление, че дори много мазни съдове се измиват много добре. Всъщност много преди да се появи содата каустик, за направата на домашните сапуни е използвана вода, в която е кисната дървесна пепел – но за това ще пиша друг път.