Пустите слова

Все си казвам – ще мълча –

не ще се бъркам в хорските дела.

Ама пусто таз уста не ще да спира

все съвети непотърсени изрича.

Спри, момиче, не говори,

чувствата на хората уважавай ти –

спирам, мъча се да спирам,

ама някогаш спирачките блокират,

искам пръчица вълшебна аз да имам,

с нея навици подобни да изтривам –

и аз се дразня някой като ми се меси,

обаче човещинка, подхлъзвам се

и хич не мисля,

че на събеседника сега със словата рана мога да му нанеса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *