Все си казвам – ще мълча –
не ще се бъркам в хорските дела.
Ама пусто таз уста не ще да спира
все съвети непотърсени изрича.
Спри, момиче, не говори,
чувствата на хората уважавай ти –
спирам, мъча се да спирам,
ама някогаш спирачките блокират,
искам пръчица вълшебна аз да имам,
с нея навици подобни да изтривам –
и аз се дразня някой като ми се меси,
обаче човещинка, подхлъзвам се
и хич не мисля,
че на събеседника сега със словата рана мога да му нанеса.