Небето завива ни като топло одеало
и сгрява ни в студената юнска нощ,
светулки танцуват наоколо в бяло,
щурецът изсвирва последен акорд.
Не искам танцът да свършва в мрака
стоя на стълбите и ги гледам в захлас,
лозницата с ластун ми обгръща косата
и ми напомня за детската страст –
как с батко ходим нощем в житата
светулки каним в наш`та игра,
във шепи ги крием,
и ги тайно отвличаме у дома.
А маля чака разтревожена на прага –
Прибирайте се, късно стана,
по нощите не бродете, бе деца.