Светулки от детството

Небето завива ни като топло одеало

и сгрява ни в студената юнска нощ,

светулки танцуват наоколо в бяло,

щурецът изсвирва последен акорд.

Не искам танцът да свършва в мрака

стоя на стълбите и ги гледам в захлас,

лозницата с ластун ми обгръща косата

и ми напомня за детската страст –

как с батко ходим нощем в житата

светулки каним в наш`та игра,

във шепи ги крием,

и ги тайно отвличаме у дома.

А маля чака разтревожена на прага –

Прибирайте се, късно стана,

по нощите не бродете, бе деца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *