Светулки от детството

Покри ни небето като топло одеало

и сгря ни в планинската нощ,

светулки танцуват наоколо в бяло,

щурецът изсвирва последен акорд.

Не искам танцът да свършва в тъмнината

стоя на стълбите и ги гледам в захлас,

лозницата с ластун ми обгръща косата

и ми напомня за детската страст –

как с батко ходим нощем в житата

светулките каним в наш`та игра,

във шепи ги крием,

и ги тайно отвличаме у дома.

А маля гълчи ни на прага – Прибирайте се, вкъщи, деца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *