Покри ни небето като топло одеало
и сгря ни в планинската нощ,
светулки танцуват наоколо в бяло,
щурецът изсвирва последен акорд.
Не искам танцът да свършва в тъмнината
стоя на стълбите и ги гледам в захлас,
лозницата с ластун ми обгръща косата
и ми напомня за детската страст –
как с батко ходим нощем в житата
светулките каним в наш`та игра,
във шепи ги крием,
и ги тайно отвличаме у дома.
А маля гълчи ни на прага – Прибирайте се, вкъщи, деца.