Едно от нещата, от които бях впечатлена при първата ми среща с къщата, беше оджакът. Бях виждала в стари къщи-музеи, но навсякъде беше зазидан и не подозирах, че помещението, в което се намира е толкова студено, няма как да бъде иначе, при условие, че коминът е толкова широк. Та оджакът е открито огнище в стаята, като над него има оформена фуния, продължаваща като комин. Обикновено оджакът се намира в най-голямата стая на къщата, в която е извършвана ежедневната дейност на семейството. Огънят е поддържан цял ден, в оджака се е готвело, подгрявала се е вода, вечер преди лягане е вземана жарава, която се е поставяла в мангали, чрез които са отоплявани стаите за спане. В нашия случай ширината на комина на оджака е с размери метър на метър. Намира се в най-малката стая – кухнята на междинната стена със съседната стая. В същата стена имаше пробита дупка, чрез която е отвеждан към оджака димът от печката в съседната стая.

 Първоначалният ни замисъл беше просто да затворим оджака откъм стаята, като оставим отвор за тръбите на печката. В същото време имахме за решаване много други задачи по къщата, като правенето на дренаж около нея, за да не се наводнява системно мазето, както и препокриването й. През тези няколко години променихме няколко пъти виждането си за оджака, дори минахме през идеята да ползваме отвора му за изграждне на стълбище към подпокривното пространство. В крайна сметка надделя желанието ми да ползваме помещението за кухня, каквото си е било първоначалното му предназначение.

През това лято съществихме замисъла да речем на 80 %. Таванът на стаята е черен, което ще рече, че е връщал дим. Логично е да няма тяга, тъй като коминът е много широк (в основата е метър на метър). В музеите където съм ходила, винаги са обяснявали, че това е една от причините семействата да не са ползвали стаята с оджака за спане. Както вече казах, решихме не просто да го затворим, а да монтираме вътре коминни тела. Да, но и това трабваше да се обмисли. Ако просто монтираме тръби, в комина си има студен въздух, т. е. ще се получава конденз и ще се стича надолу, един ден може да пробие към стаята. Трябваше да търсим решение като за външно коминно тяло. С малко ровене и четене, решихме да поръчаме тръби с изолация каменна вата. Аз понеже обичам да усложнявам нещата, реших да монтираме и втора тръба за парите от готвенето. Коминът на оджака е 4 метра, в торната част се стеснява към 50 х 40. Естествено всички майстори ни отсвириха – приятели, познати, непознати, само като видят черния комин и нъц, никой не ще да го направи. Еем, извикахме неволята и с мъжа ми се запретнахме.

Тъй като при големи бури влизаше вода през комина, трябваше да направим затваряне възможно в най-горната част – там размерът на отвора е 40 х 70. След монтирането на двете тръби, едната ф100 (за парата) , другата ф 200 (за пушека, като в нея ще бъдат включени две печки на дърва) мъжът ми не можеше да си движи ръцете в тясното пространство и да измаже затварянето на зидания комин, та се наврях аз. За измазване използвах смес от натрошени тухли (имаме 90 годишни тухли, които не са печени, но не са и кирпич) , вар и пясък. В долната част на комина, направихме затваряне тип сандвич с вата между двата слоя. остава да измажа отвън оджака и да го декорирам.

Сега съм благодарна, че никой майстор не прие да осъществи замисъла ни, защото вероятно нямаше да монтират толкова нависоко тръбите, нямаше да затворят в горната част комина, сигурно щяха да наблъскат пяна и други съвременни материали. Предстои продължение …