Боб. Бобът, за да стане вкусен, се готви бавно, с търпение. Слагаш го на печката и го забравяш. Когато бях малка, с мама батко и татко, в почивните дни ходехме на лозето. Татко беше построил там малка къщичка: малко предверие и стая. Пред предверието имаше навес със зидан котлон. Мама слагаше в края на котлона гърне с боб – слагаше го там, където огънят е най-слаб и няма опасност гърнето да се спука. Цял ден къкреше бобът в гърнето. Бях толкова малка, че не помня как го приготвяше. Помня само, че беше вкусен.
***
Ще постои бобът в тенджерата с вода, а тенджерата върху камината. До сутринта ще набъбне.