А сутринта дойде нежна и топла. Отворих вратата на къщата и ме обсипа дъждовният ромон, асмата беше огряна от лъчите на слънцето. За миг си помислих, че е пролет. Излязох на пътеката и ахнах – в небето блестеше дъга – голяма красива ноемврийска дъга.

Извадих от градината лучец, накъсах джоджен. Стъкмих огъня в кухненската печка. Сложих в глиненото гърне наситнения лук и наситнен морков. С водата, в която през нощта беше киснал бобът, полях цветята. Прецедения боб изсипах в гърнето, сложих лъжица-две олио, налях вода и „забравих“ гърнето в края на печката.

В късния следобед задуших в олио буркан доматен сок, добавих джодженце, солчица и като се посгъсти, добавих към вече уврелия боб три-четири лъжици от соса. Добавих и към бобеца солчица, покъкри още около час. Няма нищо по-хубаво от зимна вечер с ароматна паница боб и пукот на дърва в камината.