За напитката комбуча съм чувала доста отдавна, но не съм проявявала интерес към нея, а и имам някакъв спомен, че през 90-те години на миналия век (леле колко страшно звучи това за миналия век, но факт, че животът ми протича в два века) ми предлагаха да ми дадат тибетска гъба, но изглеждаше много ангажиращо да сменям чая всеки ден – по него време ми казаха, че е такава технологията. С годините съм забравила за тази напитка и съвсем случайно тя ме откри през лятото на 2021-ва година. А как ме откри, много лесно – мое другарче от Исперих се оплака, че не може да си намери, включих я във фейсбук група за обменяне на опит и рецепти за ферментирали храни, като й обясних, че хората са много любезни и тутакси ще й подарят гъба, ама нъц, никой не се отзова. Е, поразпитах тук-там, подариха ми гъба, аз се грижих за нея няколко дни преди да й я изпратя, при мен остана прецедена течност, а нейтата гъба отлетя за Исперих с куриер. И забравих за течността в бурканчето. Докато не мина може би повече от месец, синът ми ни дойде на гости, от дума на дума стигнахме до комбучата и отворих бурканчето. Оказа се, че се е образувала гъба, тъй нареченото скоби, която всъщност преработва чая и го превръща в комбуча. На сина ми му хареса вкусът, реши да вземе бурканчето и постепенно започна си прави комбуча. Мина известно време, започнаха Рождественските пости, аз спрях да пия млечен кефир, имах желание да продължа пробиотична напитка и естествено си спомних за комбучата. Взех скоби (тибетска гъба) и постепенно започнах не просто да си приготвям комбуча, а и да увеличавам количеството. Съответно гъбите започнаха да се увеличават, но за тях ще напиша по-късно.
В тази публикация ще споделя само съотношението на продуктите и времето за ферментиране.
Дотук съм използвала зелен чай, черен чай и йерба мате. Завирам водата, добавям чая, след 20 минути прецеждам, добавям захарта и след като изстине, сипвам чая в буркана с гъбата. Съотношението на продуктите ми е следното: 1 литър вода + 1 супена лъжица с връх чай + 70 – 80 гр. захар (мнозина се прехласват да била тръстикова и нинам каква си, аз ползвам бяла захар, към настоящия момент ползвам бяла цвеклова захар) + 100 – 150 мл готова комбуча.
Покривам буркана със салфетка или с парче марля, трябва да е отворен, за да диша.
Между 7 и 10 дни протича ферментацията, в началото на 8-мия ден прецеждах и зареждах нов чай, сега по-скоро на 10-тия.
Прецедената течност сипвам в бутилки, като във всяка бутилка слагам различен плод за овкусяване – резенчета джинджифил, наситнена ябълка, банан, грейпфрут, лимон, ананас, понякога само 2-3 зърна бахар и толкова карамфил, понякога пръчка канела – всичко зависи кой какви предпочитания има. Бутилките затварям плътно с тапи. Много ароматна става комбучата с цвят от бъз, със сушени сливи става сладко и ароматно – възможностите са много. Вторичната ферментация също зависи от предпочитанията, понякога остава и до седмица. Обикновено препоръчват да се прецеди след два – три дни и да се съхранява в хладилника готовата комбуча. Аз предпочитам да си остане до последно с плодовете, дори ги изяждам след като свърши течността от бутилката.
Следва продължение …