Ленива съботна сутрин. Пристигнала съм на село в петък вечер, за да приберем с батко в събота зърното от ежегодната рента. И тъй като ни предстои работа, съм се измушила рано-рано изпод тежкия малин юрган. Стаята е топла, печката бумти, майка допържва последните карталачи. Чува се гласът на татко от двора – поздравява всеки един от любимците си – Бара, кокошките, пуйките, смъмря котетата, които се пречкат в краката му.

Нещо ме присърбя над лакътната свивка, вдигнах ръкава – „Ах, ти кръвопиец ниеден, откъде ми се лепна на ръката?“ Първото, което правите, драги читатели, виждайки, че кърлеж е забил челюсти в плътта ви, е да го поздравите и да го запитате защо точно с вашата кръвчица е решил да закуси. След това, запазвайки спокойствие, вземате уреда за вадене на кърлежи, закупен срещу 6 леФа от близкия ветеринарен магазин. Следвате инструкциите за ползването му, но понеже сте изхващали кърлежа в началото на закуската му и е още твърде слаб и нефелен, установявате, че трябва да използвате друг метод. Спомняте си, че приятел ви е вадил кърлеж с тампонче памук, напоено в сапунена вода. Взимате памука, намокряте го, натърквате го обилно със сапун и с лек натиск извършвате кръгови движения върху кърлежа. Разбира се за миг ще ви обземе паника, ноооо … само за миг. В такъв случай звъните на приятеля, показал ви този начин -нищо че е събота сутрин … в края на краищата не може сладко да спи в този труден за вас момент. „В гората ли живееш, че все кърлежи те налазват? Спокойно, – засмя се тя в слушалката – правилно постъпваш, кърлежът ще се предаде без бой и ще отвори челюстите си.“ Усетил, че вече има двама противници и не може да се бори с вас, кърлежът отпуска захапката и размахвайки крака остава върху памучето. Докладвате на приятеля за спечелването на битката и доволни от надмощието си, мятате кърлежа в огъня.

А навън още се стеле мъглата, време е да ни се усмихне слънчицето. А аз с апетит започвам да отхапвам от топлите карталачи.

11 ноември 2017 г. Певец