Процесът по направата на търновска срафито керамика е дълъг и сложен.

Първата стъпка е ръчно омесване на глината. Глината се меси 10-15 мин. докато стане хомогенна смес.

Подготовката за работата с грънчарско колело започва със оформянето на глинени топки. Големината им се определя от размера на бъдещия съд. Оформянето на топките за 10 съда става за около 10 минути.Топката се поставя в центъра на грънчарския диск, след което започва източването на формата. Източването трябва да бъде плавно и внимателно, изисква се много практика и концентрация. Времето за източване на различинте форми се определя от сложноста им. Източената форма се полива с бяла, кремава или жълта ангоба. Започнах да опитвам сграфито и с други цветове, резултатът е добър, поради което разширявам цветовата гама. Ангобата представлява разтворена във вода смес от няколко вида глина и други примеси. Формата се оставя за известно време,за да може глината да поеме и стегне ангобата. Малко изделие се оставя за 2 часа, а голяма форма за около 5, често и повече часове.

Когато изделието е достигнало „кожна влажност“, с много лека ръка се прави скица с молив на бъдещата рисунка, след което се повтаря с остър инструмент. Работата с този инструмент се нарича гравиране. Може да се сложи и оризова хартия с определени изрязани мотиви по нея. Техниката сграфито представлява отнемане на горния бял слой до кафяво-червеникавия цвят на глината, от която е направен съда. Слоят на ангобата трябва да бъде не по-дебел от дебелината на яйчена черупка. Съществуват различни инструменти за изрязване, гравиране, заглаждане. Много често майсторите си ги правят сами. Времето за гравирането на дадено изделие отново зависи от размера и сложността на рисунката.Ако една купичка се гравира и изгражда с рисунка за час и тридесет минути, то една стомна се гравира за един ден.

За търновската сграфито керамика са типични рисунки на растителни, геометрични, зооморфни и човешки изображения, много често и с митологичен отенък. Най често присъстват птици,тъй като птица е била царския символ по време на Второто българско царство. Не рядко са примесени и съчетани например: лъв с криле на птица, гълъб-орел, човешки лик с растителни мотиви, сложни плетеници и т.н.

След гравирането на формата идва следващия етап – изделието се оставя от 6 до 10 дни дни да изсъхне и започва подреждането на съдовете в пещта. Първото печене, наречено бисквитно е до достигане на 900° градуса. Пещта работи между 5 и 7 часа, като през цялото време внимателно се следят градусите, защото всяко прибързано изменение на температурата и с един градус може да нанесе сериозни щети по керамичните съдове. След достигането на необходимите градуси, пещта и съдовете трябва да се охладят между 7 – 8 часа.

След като изстинат, се потапят в безцветна глазура. Характерно за търновската сграфито керамика е покриване с цветове. Нанасят се с четка 3 цвята – жълт, зелен и кафяв. Малък съд се покрива с цветна глазура между 10-15 минути, а голям съд за 15-30 минути. По този начин гравираната рисунка изпъква и добива собствен облик и очарование – типично за прословутата търновска сграфито школа. Зарежда се в пещта за изпичане втори път на 1060° градуса и след поредното охлаждане, процесът е завършен, изделията готови.

Започнах да опитвам сграфито и с други цветове като син, жълт, черен, зелен. Резултатът определено ми харесва, поради което разширявам цветовата гама. По този начин изделията придобиват ново съвременно звучене.