Процесът по направата на търновска срафито керамика е дълъг и сложен.

Първата стъпка е ръчно омесване на глината. Глината се меси 10-15 мин. докато стане хомогенна смес.

Подготовката за работата с грънчарско колело започва със оформянето на глинени топки. Големината им се определя от размера на бъдещия съд. Оформянето на топките за 10 съда става за около 10 минути. Топката се поставя в центъра на грънчарския диск, след което започва източването на формата. Източването трябва да бъде плавно и внимателно, изисква се много практика и концентрация. Времето за източване на различните форми се определя от сложността им. Източената форма се полива с бяла, кремава или жълта ангоба. Започнах да опитвам сграфито и с други цветове, резултатът е добър, поради което разширявам цветовата гама. Ангобата представлява разтворена във вода смес от няколко вида глина и други примеси. Формата се оставя за известно време, за да може глината да поеме и стегне ангобата. Малко изделие се оставя за 2 часа, а голяма форма за около 5, често и повече часове.

Когато изделието е достигнало „кожна влажност“, с много лека ръка се прави скица с молив на бъдещата рисунка, след което се повтаря с остър инструмент. Работата с този инструмент се нарича гравиране. Може да се сложи и оризова хартия с определени изрязани мотиви по нея. Техниката сграфито представлява отнемане на горния бял слой до кафяво-червеникавия цвят на глината, от която е направен съдът. Слоят на ангобата трябва да бъде не по-дебел от дебелината на яйчена черупка. Съществуват различни инструменти за изрязване, гравиране, заглаждане. Много често майсторите си ги правят сами. Времето за гравирането на дадено изделие отново зависи от размера и сложността на рисунката. Ако една купичка се гравира и изгражда с рисунка за час и тридесет минути, то една стомна се гравира за един ден.

За търновската сграфито керамика са типични рисунки на растителни, геометрични, зооморфни и човешки изображения, много често и с митологичен отенък. Най често присъстват птици, тъй като птица е била царският символ по време на Второто българско царство. Не рядко са примесени и съчетани например: лъв с криле на птица, гълъб-орел, човешки лик с растителни мотиви, сложни плетеници и т.н.

След гравирането на формата идва следващия етап – изделието се оставя от 6 до 10 дни дни да изсъхне и започва подреждането на съдовете в пещта. Първото печене, наречено бисквитно е до достигане на 900° градуса. Пещта работи между 5 и 7 часа, като през цялото време внимателно се следят градусите, защото всяко прибързано изменение на температурата и с един градус може да нанесе сериозни щети по керамичните съдове. След достигането на необходимите градуси, пещта и съдовете трябва да се охладят между 7 – 8 часа.

След като изстинат, се потапят в безцветна глазура. Характерно за търновската сграфито керамика е покриване с цветове. Нанасят се с четка 3 цвята – жълт, зелен и кафяв. Малък съд се покрива с цветна глазура между 10-15 минути, а голям съд за 15-30 минути. По този начин гравираната рисунка изпъква и добива собствен облик и очарование – типично за прословутата търновска сграфито школа. Зарежда се в пещта за изпичане втори път на 1060° градуса и след поредното охлаждане, процесът е завършен, изделията готови.

Започнах да опитвам сграфито и с други цветове като син, жълт, черен, зелен. Резултатът определено ми харесва, поради което разширявам цветовата гама. По този начин изделията придобиват ново съвременно звучене.