Беля едни пресни яйца, а пред очите ми маля, дядо и аз. Седим тримата на обяд под сайванта. Бая малка трябва да съм била, може би къде десет годишна, защото още не е остъклен. Тримата сме, батко и кака ги няма, ще да са били на някоя лятна бригада. В една чинийка маля е резнала …. Read More
На фронта
„Маминка ти вече беше починала, едната вечер като отидохме при дядо ти на Правенци, навечеряхме се, прибрахме масата и се заговорихме. Спомни си за фронта. Трябвало да превземат някакво място. Пращали групи една след друга, все не успешно, убивали ги, не можели да го превземат. Дошъл ред на дядо ти да атакува с неговото отделение. …. Read More
Не бях едро дете, бих казала дори, че бях слаботелесна. От първи до трети клас все 20 кила бях, нито надолу, нито нагоре. Щиг-лец. Ученическата ми чанта беше по-голяма от мен. Правоъгълна, хоризонтално разположена, с две презрамки, ушита от дебела кожа. Огромна, тежеше сигурно тон. И вероятно два пъти се нанасях на нея. Носех я …. Read More
Пуйките
„Винаги съм се чудел“ – замълчава, като през това време с една пръчка, въвежда ред сред пилетата, да не се будат на хранилката – „защо военните не започнат да отглеждат пуйки? Пи-пи-пи …“– и завръща с пръчката пилетата, които се отказват да ядат. „Ти да се махаш оттук, досега ядохте.“ Отказва една кокошка от намерението …. Read More
охлюви
Пиршество на сетивата! Крем-супа от охлюви, коприва, лапад, самардала, зелен чесън, резене и гьозум или както повече го познават като джоджен. Тя, баба ми Вичка охлювите все на крем-супа ги готвеше, де, и то все с резене и самардала… светла ти памет, мальо, че та споминам. Та, докато обикалям из градината да бера лапад и …. Read More
Деси
Като се заредиха едни морски вълни, пеперуди, паяжини, гръмотевици, светкавици, цялата природа се развихри в дясното ми око. Шок и ужас, ами ако го загубя, как ще създам шедьовъра на живота си. То сигурно световната история познава не един и двама успели еднооки художници, ама някак си ми се стори твърде рано да се разделям …. Read More
Трудно нещо е поддържането на огъня в нашата печка, особено, ако аз слагам дървата в нея. „Не, не, това дърво не може да влезе в печката!“ „Как да не може, рязал съм ги според размера й“ „Тъй де, ама това е прекрасно, виж каква форма има –въртя го в ръце – че и цвят … …. Read More
Среща с кърлеж
Ленива съботна сутрин. Пристигнала съм на село в петък вечер, за да приберем с батко в събота зърното от ежегодната рента. И тъй като ни предстои работа, съм се измушила рано-рано изпод тежкия малин юрган. Стаята е топла, печката бумти, майка допържва последните карталачи. Чува се гласът на татко от двора – поздравява всеки един …. Read More
Юрдечета
Напои ли юрдечетата? Не съм. – и тръгнах към двора да ги подбера. Взех една вършинка, събрах ги и тръгнах към портата. Лятната ваканция на село при маля и дядо. Като се скриеше слънцето зад къщите и маля ме пращаше да напоя юрдечетата на селската чешма. Клатушкаха се пред мен и връткаха опашките наляво – …. Read More
Годежът
8 август 1987 г. Телефонът звъни продължително в коридора. – Тръгваме, ще пристигнем след около 4 часа. – чувам в слушалката. Добре, лек път! – отговарям и поставям слушалката обратно върху телефона. Развълнувана, влизам в една от стаите на апартамента, съобщавам, че са тръгнали и се включвам в шетнята. Някой реже зеленчуци, други белят картофи, …. Read More