Категория: Синеоки спомени

Деси

Като се заредиха едни морски вълни, пеперуди, паяжини, гръмотевици, светкавици, цялата природа се развихри в дясното ми око. Шок и ужас, ами ако го загубя, как ще създам шедьовъра на живота си. То сигурно световната история познава не един и двама успели еднооки художници, ама някак си ми се стори твърде рано да се разделям ….  Read More

Среща с кърлеж

Ленива съботна сутрин. Пристигнала съм на село в петък вечер, за да приберем с батко в събота зърното от ежегодната рента. И тъй като ни предстои работа, съм се измушила рано-рано изпод тежкия малин юрган. Стаята е топла, печката бумти, майка допържва последните карталачи. Чува се гласът на татко от двора – поздравява всеки един ….  Read More

Юрдечета

Напои ли юрдечетата? Не съм. – и тръгнах към двора да ги подбера. Взех една вършинка, събрах ги и тръгнах към портата. Лятната ваканция на село при маля и дядо. Като се скриеше слънцето зад къщите и маля ме пращаше да напоя юрдечетата на селската чешма. Клатушкаха се пред мен и връткаха опашките наляво – ….  Read More

Годежът

8 август 1987 г. Телефонът звъни продължително в коридора. – Тръгваме, ще пристигнем след около 4 часа. – чувам в слушалката. Добре, лек път! – отговарям и поставям слушалката обратно върху телефона. Развълнувана, влизам в една от стаите на апартамента, съобщавам, че са тръгнали и се включвам в шетнята. Някой реже зеленчуци, други белят картофи, ….  Read More

Пуканки

Сигналът „свободно“ е в телефонната слушалка: – „Алооу“ чувам плътния глас на татко. „Здравей, приятел, какво правиш? Гласът става ведър: „Аааа, хайде да ми се обадиш по-късно, пукам пуканки сега“. „Лелеее, така ли, ще направя и аз“ и затварям. Представих си го до селската печка, звука на дървата в нея, пукота на пуканките в тенджерата… ….  Read More