Не бях едро дете, бих казала дори, че бях слаботелесна. От първи до трети клас все 20 кила бях, нито надолу, нито нагоре. Щиг-лец. Ученическата ми чанта беше по-голяма от мен. Правоъгълна, хоризонтално разположена, с две презрамки, ушита от дебела кожа. Огромна, тежеше сигурно тон. И вероятно два пъти се нанасях на нея. Носех я …. Read More
Пуйките
„Винаги съм се чудел“ – замълчава, като през това време с една пръчка, въвежда ред сред пилетата, да не се будат на хранилката – „защо военните не започнат да отглеждат пуйки? Пи-пи-пи …“– и завръща с пръчката пилетата, които се отказват да ядат. „Ти да се махаш оттук, досега ядохте.“ Отказва една кокошка от намерението …. Read More
охлюви
Пиршество на сетивата! Крем-супа от охлюви, коприва, лапад, самардала, зелен чесън, резене и гьозум или както повече го познават като джоджен. Тя, баба ми Вичка охлювите все на крем-супа ги готвеше, де, и то все с резене и самардала… светла ти памет, мальо, че та споминам. Та, докато обикалям из градината да бера лапад и …. Read More
Деси
Като се заредиха едни морски вълни, пеперуди, паяжини, гръмотевици, светкавици, цялата природа се развихри в дясното ми око. Шок и ужас, ами ако го загубя, как ще създам шедьовъра на живота си. То сигурно световната история познава не един и двама успели еднооки художници, ама някак си ми се стори твърде рано да се разделям …. Read More
Среща с кърлеж
Ленива съботна сутрин. Пристигнала съм на село в петък вечер, за да приберем с батко в събота зърното от ежегодната рента. И тъй като ни предстои работа, съм се измушила рано-рано изпод тежкия малин юрган. Стаята е топла, печката бумти, майка допържва последните карталачи. Чува се гласът на татко от двора – поздравява всеки един …. Read More
Юрдечета
Напои ли юрдечетата? Не съм. – и тръгнах към двора да ги подбера. Взех една вършинка, събрах ги и тръгнах към портата. Лятната ваканция на село при маля и дядо. Като се скриеше слънцето зад къщите и маля ме пращаше да напоя юрдечетата на селската чешма. Клатушкаха се пред мен и връткаха опашките наляво – …. Read More
Годежът
8 август 1987 г. Телефонът звъни продължително в коридора. – Тръгваме, ще пристигнем след около 4 часа. – чувам в слушалката. Добре, лек път! – отговарям и поставям слушалката обратно върху телефона. Развълнувана, влизам в една от стаите на апартамента, съобщавам, че са тръгнали и се включвам в шетнята. Някой реже зеленчуци, други белят картофи, …. Read More
Пуканки
Сигналът „свободно“ е в телефонната слушалка: – „Алооу“ чувам плътния глас на татко. „Здравей, приятел, какво правиш? Гласът става ведър: „Аааа, хайде да ми се обадиш по-късно, пукам пуканки сега“. „Лелеее, така ли, ще направя и аз“ и затварям. Представих си го до селската печка, звука на дървата в нея, пукота на пуканките в тенджерата… …. Read More