Тихо ромоли дъждът,
а върху тутманика – екран – същинско кино,
изплува мирисът на дните,
когато маля с брашнести ръце,
със футата изважда го в тепсия,
оставя го до нивата да се разходи,
а всинца ни нарежда край ниската синия.
Ще седне дядо
ще го разчупи с двете си ръце,
по парченце всекиму ще раздаде
ще се нахвърлим жадно
ще попием до трохичка аромата
на обичта им свидна.