Дом Модры

Трудно нещо е поддържането на огъня в нашата печка, особено, ако аз слагам дървата в нея. „Не, не, това дърво не може да влезе в печката!“ „Как да не може, рязал съм ги според размера й“ „Тъй де, ама това е прекрасно, виж каква форма има –въртя го в ръце – че и цвят … не, това го отделям тук, няма да го горим … да не си го пипнал, чу ли“ Две години едно красиво елегантно орехово дънерче с артистично разклонение на формата отлежава до печката. Днес пътувах до Софето по важни недържавни дела. Докато шофирах обратно, си представях как се прибирам в топлата къща, вечерям и се заемам с дръвцето, което в ума си превръщах в пластика. Прибрах се, вечерях и … „Къде ми е дънерчето?“ „Кое дънерче?“ „Е това, което беше тук!?!!“ „Е изгорих го“ „!!!???“ Тишината се проточи повече от нормалното, поне се научих не просто да броя до хиляда и обратно, но и да се сещам, че е добра идея първо да броя и после да продумам „Кога го метна, това дърво вътре то ли е? – посягам към печката да извадя горящото дърво. „Не, метнах го още сутринта.“ „Е може ли две години да го пазя, днес баш да реша, че му е дошло времето и баш днес да завърши житейския си път в печката! Добре дее, как можа да го изгориш, не видя ли, че е едно такова артистично … просто ей така метна произведение на изкуството в печката?“ а в стаята се разнася мека артистична топлина.