Пиршество на сетивата! Крем-супа от охлюви, коприва, лапад, самардала, зелен чесън, резене и гьозум или както повече го познават като джоджен. Тя, баба ми Вичка охлювите все на крем-супа ги готвеше, де, и то все с резене и самардала… светла ти памет, мальо, че та споминам. Та, докато обикалям из градината да бера лапад и коприва, взех, че попаднах на голям красив бял охлюв. Такъв в нашия край, Шуменския, не съм срещала. Та като го видях, спомените ме отвяха в Златоград. Прибира се Гането от работа и ми казва: „Обличай се, Весо каза да ходим за охлюви.“ Щом Весо е казал, значи ще се ходи. Приведох се във вид, подходящ за улов на охлюви. Беше валял дъжд, тревите бяха измити и освежени, задължително щяхме да осигурим вечерята. Качихме се на Жигулата и заминахме към язовира. Да, ама там всичко беше сухо, явно дъждът като е дошъл откъм Краставото бърце, минал е през Златоград и е отлетял в друга посока, силно вероятно къде гръцко. Тогава се отравихме към оранжериите на изхода на града към Кърджали. Заизкачвахме се покрай един черен път, оглеждахме тревите и храстите около него, предизвикахме вниманието на една баба: „Какво сте изгубили деца?“ „Нищо, бабо, търсим шъльмени.“ „Шъльмени ли, защо са ви?“ „Ще ги ядем.“ Погледна ни озадачено, нищо не каза и си продължи пътя нагоре. По едно време я виждам как се навежда, взема нещо и го поставя на средата на пътя: „Ей тука съм ви оставила еднин.“ И така, като видеше по пътя си охлюв, го местеше на място, където да го намерим. Те, охлювите, също както картофите и още много други, в различните ни краища, все различни наименования имат. По Златоград и околностите са шъльмени, у любимото ми Старцево са съльмене, по хасковско са шомбале, по търговишко ги наричат улешки. Отплеснах се май. Та, напълнихме една кофа охлюви и се прибрахме в блока. Весо взе две шепи от тях, ми ги, три ги, сготвихме ги, хапнахме доволно.