Дочкови размисли
Всяка сутрин съседите си будя рано, като будилник съм – точно в шест. На Герганчето в захлас започвам да се кланям и наперушинен, с нисък баритон любовните слова й нижа нежно тон след тон. Знам, хазяйката обича ме и ми се радва, съседите обаче май не са в голям възторг, вратите сутрин нервно тракват, не …. Read More
Пустите слова
Все си казвам – ще мълча – не ще се бъркам в хорските дела. Ама пусто таз уста не ще да спира все съвети непотърсени изрича. Спри, момиче, не говори, чувствата на хората уважавай ти – спирам, мъча се да спирам, ама някогаш спирачките блокират, искам пръчица вълшебна аз да имам, с нея навици подобни …. Read More
Поглежда днес Марги моята снимка с родопската дреха и твърдо ми казва, била съм от древен болярски род! Загадъчна, непристъпна и недостъпна! Ба, загадъчността е непозната за мен и в мене всеки може да чете като във книга, известно е, че аз хулиганствам навред и пред камерата съм винаги смеховита. Емоциите ми са всекиму известни, …. Read More
На Ц.
Ела седни тука да ме пазиш,че разни злобни жени ме нападат –аз казвам им: „Не влизай,сега не ща да говорим“,а те: „Не и не, и не“ – иедна през друга край мен прелитат.Защо в този святднес лъжовен, забързани шарен,всеки мисли,че само за него е важен мигъти не иска да чака,не може, дажеиска проблема си да …. Read More
Богданка
В сутрешния скреж котанка мила през дървените двери мина – мърка, гали се, умилква, нарекох я Богданка дивна. Обича сладката муцунка на чардака слънчеви лъчи да сбира. Гълчи я мама Кичка: -Богданке, не лежи, бързо мишчица ми улови! Не ще да чуе котанката Богданка словата майчини сега. Снагата котешка изпъва и се радва на зимна …. Read More
гладни мисли
Голям глад ме гони днеска … изричам аз загледана в прехвърчащия сняг. А Мони, гледайки в дисплея: Защооо? – ме пита с нисък глас. Откъде да знам – в ответ простенвам – цял ден ям и все чувствам глад. То ябълки минаха ми през корема, То боб чорба и салата във Арбат. Храната искам да …. Read More
Копчета
Копчета цял ден ми падат от дрехите, първо едното напусна палтото, и едва го видяло, само час не изтекъл, от дънките скочи и другото. Копче оранжево, копче метално, скачат и бягат, къде, изобщо не знаят. Защо така напускат ме те без дума и без предупреждение, не мисля да питам, но започна да ме гложди съмнение, …. Read More
Смирение
Души двулични пътя ни пресичат, снегът дори не ги изчиства. Безмълвни те край теб минават и своята ненавист не прикриват. Не сторил никому вреда, нанизват те на злобата си безпощадно, на копието нарцистично те развяват. Душите дребни дните ни изпълват и ни омърсяват. Ти мислиш си, че си ги загърбил, че в миналото си далеч …. Read More