Любопитна съм, винаги съм била любопитна, което ме отведе до желанието да отгледам Persicaria Tinctoria в моята градина. Persicaria Tinctoria е един от видовете индиго – Японско индиго. Леко налудничаво, като се има предвид, че градината, независимо, че не е на висока надморска височина, все пак е в студен район. Да, студен район, но попаднах на публикации, в които е описано успешното отглеждане на Persicaria Tinctoria в Англия и Германия, а те са доста на север от моята градина и в далеч по-неблагоприятен климат. Значи не би трябвало да срещна трудности. Даа, речено – сторено, ще отглеждам … дааа, обачее, а семена откъде … поразрових и си намерих семена от далечна Бразилия. Семената бяха от растения, отглеждани в чиста среда, без химикали. Дойдоха за по-малко от месец. През февруари 2020-та година си пожелах успех и посях семенцата в чашки от кафе. Бързо поникнаха, но бях леко немърлива и не ги пикирах бързо, поради което загубих голяма част от тях, но две коренчета започнаха да се развиват много добре и съответно бяха посадени в градината. Сложих ги на слънчево място, но на това място почвата си е чиста глина, изсъхне ли, става като камък. Мулчирах ги със слама. Определено се чувстваха добре, но по всичко личеше, че няма да им стигне лятото, за да пуснат семена. Оказах се права, есента дойде, наближаваше време да започнат да падат сланите. Имах две възможности – едната, да ги покрия с покривало против слана, а втората, да ги преместя в саксии и да ги взема в апартамента. Избрах втората възможност. Но преди да ги преместя в апартамента, реших да опитам да отрежа клончета и да видя дали ще се вкоренят във вода. О даа, вкорениха се много бързо и то от всяко прешленче на стъблото. Новите растенийца посадих в сандъчета. Но от тях не се развиха нови големи храсти (може условията в апартамента да не са били добри, не знам, тази година ще пробвам отново), а веднага се образуваха цветоноси. Разбира се този факт не ме притесни, защото все пак за мен беше важно да поддържам собствени семена. Когато узряха, събрах семената. Обрах всички листа от стъблата и ги изсуших. Някъде ми беше попаднала информация, че може да се добива багрило и от изсушени листа. Когато ми остане време ще потърся отново информацията и ще опитам. Дойде февруари на 2021 г. – в едната саксия, в която имаше нападали семенца от предишното растение, същите поникнаха като четка, нямаше нужда да сея семената , които бях събирала (за съжаление някъде прочетох, че семената имат само година кълняемост – ще трябва и това да проверя). Когато поотраснаха, ги пикирах в торфени чашки, а на 13-ти юни ги посадих в градината, в лехата под липата. Тази събота, 19-ти юни, видях, че растенията се чувстват добре в градината, за съжаление частично листата са наядени от голите охлюви, но се надявам, че скоро ще успея да се преборя с този проблем. Пожелавам си успех, надявам се това лято да отгледам достатъчно листна маса, за да успея чрез ферментиране да добия багрило или поне да опитам да направя отпечатъци със свежи листа, а ако нямам време, ще изсуша листата – времето ще покаже.