Месец: февруари 2021

Катерина

Всички котки, които идват в двора са ми любими. Всички са деца на Кичка, естествено си приличат. Което ме навежда на мисълта, че Катерина не е нейно коте. Появи се в една студена зимна събота през миналия януари – много гладна. Дойде пред стълбите и замяучи жално. Добре дее, отивай да ядеш от тигана, и ….  Read More

Бататите

Решила съм, тази година да пробвам да сея/садя батати. Обичам да експериментирам, защо не и с батати. Преди месец купих два батата. А защо ги избрах с различна форма и големина, не мога да кажа. Вероятно не съм избрала най-добрите екземпляри, но по-добри нямаше в магазина. Произходът им е от Испания. Мнозина ги поставят във ….  Read More

Бяло саламурено сирене

Много пъти съм подсирвала мляко през годините, но за пръв път имах търпението да го оставя да зрее 4 месеца. Заслужаваше си чакането, резултатът е впечатляващ.

Смирение

Души двулични пътя ни пресичат, снегът дори не ги изчиства. Безмълвни те край теб минават и своята ненавист не прикриват. Не сторил никому вреда, нанизват те на злобата си безпощадно, на копието нарцистично те развяват. Душите дребни дните ни изпълват и ни омърсяват. Ти мислиш си, че си ги загърбил, че в миналото си далеч ….  Read More

Цвете, клече, буболече, пчела жилва бялата ръка. Кълвач чука нейде надалече, жабок изпъва тяло след съня. 22.04.2019

Следобеден звън

На И. Еее, кой по обедно време ми звъни не знае ли той, че по това време сърцето ми спи? Небрежно отпуснал съм се в офиса на стола небрежно качил съм обувки на плота за кафенце мечтая и мъничко торта. Към машината тъкмо бях се отправил и звънът телефонен веднага ме дразни … Ееее, кой ….  Read More

Автопортретно

Вчера, погледнах аз в огледалото жена синеока ме гледа от там, жена синеока се гуши в косите си – червени и палави а те, моля Ви, без никакъв свян се вихрят насам и натам. Снагата й дребничка, пред мен се извива, лицето й бяло, познало следите на времето, в усмивка пред мен засия. Познайница моя ….  Read More

Моите рими

В главата връхлитат ме рими ей тъй, ненадейно, без предупреждение. Понякога щурави, често немислими, прииждат, отиват си, като гости нечакани … Понякога радват ме, друг път ядосват, понякога нежни, а понякога груби, често нищо не казващи, но настойчиви. И от тези връхлитания си въобразявам, че видите ли, за поетеса ставам. А те ми се смеят, ….  Read More