- Да те потупам ли? – протегнах ръка към татко. Вечеряхме четиримата – майка, татко, аз и Ганчо.
- Недей, татко пак се закашля – влезе ми в кривото гърло…
- Къде го намери, ма майко, с две гърла – смеейки се, се обърнах към майка.
- Той ме намери.
- Ходих да я искам от майка й и баща й – прекъсна я татко – в Правенци … казаха „Трябва да сключите граждански брак“ …
- Какво ти каза татко? – обърна се майка към татко.
- Какво ми е казал … не помня … – татко й отвърна, вдигайки учудено рамене – Помня какво ми каза бабата, да сключим граждански брак…
- Татко ти дойде с един негов приятел, обърна се майка към мен.
- Марин – допълни я татко.
- Точно така, Марин, потвърди майка – слязоха с автобуса във Велино, с маминка ти там ги посрещнахме. Като пристигнахме вкъщи, дядо ти попита татко ти: „Ти, майка и баща имаш ли? – Имам! – А, кат имаш, ще дойдат тук да се запознаем и тогава ще решаваме дали ще се жените.“ Татко ти си отиде на Певец следващата седмица и още следващата събота дойдоха маля ти и дядо ти, да се запознаят с майка и татко.
- Имах един приятел Марин в завода – продължава татко, – заедно работехме … викам му, Марине, да дойдеш с мен до Правенци, да искам Василка от татко й и майка й, за кураж да дойдеш …
Продължихме вечерята мълчаливо, двамата бяха потънали в спомените си, от 66 години са заедно, за пръв път чувам тази история. Стоях между двамата, косите им побелели, лицата набраздени, а погледите им … видяха се такива, каквито са били тогава – той на 22, тя на 20.
Шумен, 16.07.2026 г.