Дочкови размисли
Всяка сутрин съседите си будя рано, като будилник съм – точно в шест. На Герганчето в захлас започвам да се кланям и наперушинен, с нисък баритон любовните слова й нижа нежно тон след тон. Знам, хазяйката обича ме и ми се радва, съседите обаче май не са в голям възторг, вратите сутрин нервно тракват, не …. Read More
Пустите слова
Все си казвам – ще мълча – не ще се бъркам в хорските дела. Ама пусто таз уста не ще да спира все съвети непотърсени изрича. Спри, момиче, не говори, чувствата на хората уважавай ти – спирам, мъча се да спирам, ама някогаш спирачките блокират, искам пръчица вълшебна аз да имам, с нея навици подобни …. Read More
Поглежда днес Марги моята снимка с родопската дреха и твърдо ми казва, била съм от древен болярски род! Загадъчна, непристъпна и недостъпна! Ба, загадъчността е непозната за мен и в мене всеки може да чете като във книга, известно е, че аз хулиганствам навред и пред камерата съм винаги смеховита. Емоциите ми са всекиму известни, …. Read More