Къщата на Модра

Беля едни пресни яйца, а пред очите ми маля, дядо и аз. Седим тримата на обяд под сайванта. Бая малка трябва да съм била, може би къде десет годишна, защото още не е остъклен. Тримата сме, батко и кака ги няма, ще да са били на някоя лятна бригада. В една чинийка маля е резнала на четвъртинки домати, по онова време още нямаше сортове домати по кило, дребни бяха доматите, може френкьови да са били, още от бабиното Калино семе, червени. Корнишони надлъжно беше нарязала, с малко солчица отгоре. И яйца беше сварила. Белеше дядо едно яйце. Парченце по парченце от черупката, а на всяко парченце белтък остава. „Не така, ‘Ристо, виж сега: хващаш ей таз ципичка и дърпаш…“ В ръката й само жълтъкът остана.