Поглежда днес Марги моята снимка с родопската дреха
и твърдо ми казва, била съм от древен болярски род!
Загадъчна, непристъпна и недостъпна!
Ба, загадъчността е непозната за мен и
в мене всеки може да чете като във книга,
известно е, че аз хулиганствам навред
и пред камерата съм винаги смеховита.
Емоциите ми са всекиму известни,
буреносни облаци не крия аз в мен
а на показ ги вадя – развихрям се като стихия,
след миг от тъмното небе изливам сълзите
и като поток отнасят ме и не ги крия.
И когато приятелска ръка докосне се до мен
на лицето ми грейва усмивката синя,
затихва смерчът и настава слънчев ден
душата отпива от въздуха омиротворена,
стаявам дъха и слушам чуруликан рефрен
на птичката малка, която недалеч се е скрила.