Поглежда днес Марги моята снимка с родопската дреха

и твърдо ми казва, била съм от древен болярски род!

Загадъчна, непристъпна и недостъпна!

Ба, загадъчността е непозната за мен и

в мене всеки може да чете като във книга,

известно е, че аз хулиганствам навред

и пред камерата съм винаги смеховита.

Емоциите ми са всекиму известни,

буреносни облаци не крия аз в мен

а на показ ги вадя – развихрям се като стихия,

след миг от тъмното небе изливам сълзите

и като поток отнасят ме и не ги крия.

И когато приятелска ръка докосне се до мен

на лицето ми грейва усмивката синя,

затихва смерчът и настава слънчев ден

душата отпива от въздуха омиротворена,

стаявам дъха и слушам чуруликан рефрен

на птичката малка, която недалеч се е скрила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *