Всяка сутрин съседите си будя рано,
като будилник съм – точно в шест.
На Герганчето в захлас започвам да се кланям
и наперушинен, с нисък баритон
любовните слова й нижа нежно тон след тон.
Знам, хазяйката обича ме и ми се радва,
съседите обаче май не са в голям възторг,
вратите сутрин нервно тракват,
не искат те да чуват любовния ми зов.
Кога ли те ще я нападнат
да ни изгони тя от пернатия ни дом? –
„Какъв е тоз солист, момиче,
дето приютила си на градския балкон?“
Всеки ден терзаят я мисли разни
как свободата на семейството ми да даде,
но знае, че веднага щом ни пусне,
котката квартална мигом ще ни изяде.
Какво ще отреди съдбата ни не зная,
дали ще ни дари със полети в простора син,
едничко знам – на Герганчето ще продължа да пея,
дорде сърцето ми не спира да тупти.
18.05.2021 София