Категория: Разхвърляни рими

ягодово

Сгушена в тревата, горска ягодка ме чака. От далечния Триград вкъщи я доведох аз. Срамежливо ягодката се усмихва, а встрани сойката се киска, че Миленка гледа мъничето в захлас.

Ееей там горе в небето птицата волна се рее, ръце да разперя и да я последвам в небето след нея да литна и да запея радостна песен.

Неделно с котарана

Дорде кошерите боядисвам, Катерина кашкавала взе и го огризка, мажа с четката под слънцето в захлас, котарана шмугнала се вкъщи в тоз час. Чувам аз, че нещо в стаята шумулка, но умът ми не ще да запозре, че котето е вече вътре и яде. Ех, какво да правя с моята сладурана, че от тази седмица ….  Read More

неделно

На сундурмата зад лозата птички пеят във кафето, птички пеят и в клонето на дървето. Ленивата котанка мърка нежно на ушето, денят преваля, а на нейната стопанка не подхваща й се работата градинарска.

Стон за България

Обичам я тази България и ме боли, че с лека ръка я продават, че никой за нея не мисли, че на децата обичта не завещават, че възпитават ги като чуждопоклонници, езика роден забравят, традиции наши подменят, дори на вярата наша посягат. Накъде светът е тръгнал, как децата ни в мир ще живеят, като срам ний ….  Read More

Градски тегоби

Слизам на спирката, а там- хора с мрачни лица в черно облечени, скрили в маските свойте лица, някои пушат – безизразно забили поглед в земята, може би слушат как туптят им сърцата, а може би немеят в шума на града. Всеки е тръгнал нанякъде в ранната утрин, нарамил раница натъпкана с нерви … В метрото ….  Read More

Селски баритон

От години искам пуяка да нарисувам със червения му гьоз как пред пуйката пера издува гюлю-гюлю, гюлю-гюлю – с ниския си баритон, крачи, важничи в пернатия ни селски двор. Обича покрива да инспектира как дядо Пею керемидите е наредил, дразни кучето, все в носа му се навира, не позволява на петела да вири гребен и ….  Read More

Вечерно

Какво искам да правя сега – не знам – дали да потъна във свойта тъга – също не знам. А може би искам – ей така – дъха си да слушам във мрака сама – отново не знам. Протягам ръка да докосна – какво – тишината самотна – не знам- Не искам да знам защо ….  Read More

Светулки от детството

Небето завива ни като топло одеало и сгрява ни в студената юнска нощ, светулки танцуват наоколо в бяло, щурецът изсвирва последен акорд. Не искам танцът да свършва в мрака стоя на стълбите и ги гледам в захлас, лозницата с ластун ми обгръща косата и ми напомня за детската страст – как с батко ходим нощем ….  Read More

Дочкови размисли

Всяка сутрин съседите си будя рано, като будилник съм – точно в шест. На Герганчето в захлас започвам да се кланям и наперушинен, с нисък баритон любовните слова й нижа нежно тон след тон. Знам, хазяйката обича ме и ми се радва, съседите обаче май не са в голям възторг, вратите сутрин нервно тракват, не ….  Read More