Следобеден звън
На И. Еее, кой по обедно време ми звъни не знае ли той, че по това време сърцето ми спи? Небрежно отпуснал съм се в офиса на стола небрежно качил съм обувки на плота за кафенце мечтая и мъничко торта. Към машината тъкмо бях се отправил и звънът телефонен веднага ме дразни … Ееее, кой …. Read More
Автопортретно
Вчера, погледнах аз в огледалото жена синеока ме гледа от там, жена синеока се гуши в косите си – червени и палави а те, моля Ви, без никакъв свян се вихрят насам и натам. Снагата й дребничка, пред мен се извива, лицето й бяло, познало следите на времето, в усмивка пред мен засия. Познайница моя …. Read More
Моите рими
В главата връхлитат ме рими ей тъй, ненадейно, без предупреждение. Понякога щурави, често немислими, прииждат, отиват си, като гости нечакани … Понякога радват ме, друг път ядосват, понякога нежни, а понякога груби, често нищо не казващи, но настойчиви. И от тези връхлитания си въобразявам, че видите ли, за поетеса ставам. А те ми се смеят, …. Read More