Вчера, погледнах аз в огледалото жена синеока ме гледа от там, жена синеока се гуши в косите си – червени и палави а те, моля Ви, без никакъв свян се вихрят насам и натам. Снагата й дребничка, пред мен се извива, лицето й бяло, познало следите на времето, в усмивка пред мен засия. Познайница моя …. Read More
В главата връхлитат ме рими ей тъй, ненадейно, без предупреждение. Понякога щурави, често немислими, прииждат, отиват си, като гости нечакани … Понякога радват ме, друг път ядосват, понякога нежни, а понякога груби, често нищо не казващи, но настойчиви. И от тези връхлитания си въобразявам, че видите ли, за поетеса ставам. А те ми се смеят, …. Read More
Този блог оживя в главата ми преди много години. Първоначално просто знаех, че искам да създам блок, след което започнах наум да рисувам страниците му, измислях заглавия, теми, подтеми… Вариантите се сменяха един след друг и винаги ми се струваха или много помпозни, или прекалено семпли, друг път претенциозни и префърцунени. Докато един ден просто …. Read More
Ако някой се опита ви убеди, че веган торта не може да бъде вкусна, не му вярвайте. Но и не спорете с него, оставете го да тъне в собственото му неведение или пък му пригответе. Аз избрах второто. Като сложиш ядки, мед, фурми и ананас няма какво да объркаш. За приготвянето на крема пасирам с …. Read More
21.45 е, нейде из София, добре де, недалеч от Централна жп гара. Излизам си доволна, че и този път не успях да се удавя в басейна, студено ми е, но приятно студено … нищо, че косата ми е все още влажна от плуването. Приближавам паркираната си на зелена зона кола … хм, може би е …. Read More
Сигналът „свободно“ е в телефонната слушалка: – „Алооу“ чувам плътния глас на татко. „Здравей, приятел, какво правиш? Гласът става ведър: „Аааа, хайде да ми се обадиш по-късно, пукам пуканки сега“. „Лелеее, така ли, ще направя и аз“ и затварям. Представих си го до селската печка, звука на дървата в нея, пукота на пуканките в тенджерата… …. Read More
