Богданка
В сутрешния скреж котанка мила през дървените двери мина – мърка, гали се, умилква, нарекох я Богданка дивна. Обича сладката муцунка на чардака слънчеви лъчи да сбира. Гълчи я мама Кичка: -Богданке, не лежи, бързо мишчица ми улови! Не ще да чуе котанката Богданка словата майчини сега. Снагата котешка изпъва и се радва на зимна …. Read More